Мигел де Сервантес Сааведра (1547- 1616) е най-известният представител на Ренесанса в Испания и
един от най-значителните писатели в цялата история на западноевропейската литература.
Животът му е пълен с динамика и авантюри, изцяло в духа на епохата, към която принадлежи.
Роден през 1547 г., той учи в йезуитско училище. Пътува до Италия като участник в
дипломатическа визита, участва в знаменитата битка при Лепанто, където според легендарни
биографични разкази изгубва лявата си ръка, „за чест на дясната“, както обича да казва самият той.
Впоследствие участва в нови военни кампании, пленен е, когато на връщане към Испания галерата,
на която пътува, е нападната от алжирски корсари. По време на пленничеството си в Алжир
Сервантес започва да пише.
След освобождаването му Сервантес работи като събирач на данъци за Непобедимата армада.
Ражда му се извънбрачна дъщеря, встъпва в брак с друга жена, попада на два пъти в затвора за
злоупотреби и неплатени данъци. Бил е арестуван и по обвинение в убийство, но освободен
поради липса на доказателства. Целият му живот може да бъде характеризиран като несекваща
борба с несгодите, а също и като серия от противоречия - увлечения и разочарования, дръзновени
начинания и униние, успехи и провали, великодушие и дребнавости. В личността на Сервантес има
нещо, което при цялото несъвпадение на факти води към съпоставката й с фигурата на Дон Кихот,
най-забележителното творение на писателя.
Сервантес започва писателската си кариера късно. Той пише много и в най-разнообразни
жанрове - по собствените му думи „от плебейска дързост“. Най-интензивно публикува от 1613 г.
нататък. Последната му книга - „Персил и Сигизмунда“, в посвещението на която си взема сбогом
със своите читатели, е подписана за печат едва три дни преди смъртта му на 23 април 1616 г.
Поетичните опити на Сервантес са в модните за тогавашния момент жанрове - сонети и балади.
Писани, за да удовлетворят вкусовете на публиката, те не представляват особено литературно
постижение. По-успешни са опитите му в драматургията, тъй като поне две от пиесите му -
„Обсадата на Нумансия“ и „Алжирски нрави“, се радват на добър интерес и до наши дни.
Талантът на Сервантес е най-вече в областта на прозата. Незавършеният му роман „Галатея“
(1585) е една от най-популярните книги на времето заради убедителния психологически анализ,
който прави на героите си. Значителна роля изиграва и книгата му, озаглавена „Поучителни новели“
(1613). В нея писателят се показва като изявен майстор на новелата - един от определящите
жанрове в ренесансовата литература, който свързваме най-вече със знаменитата книга на
Бокачо „Декамерон“. Специфично за книгата на Сервантес е, че за разлика от типичните за епохата
новелистични сборници тя има относително малък обем (съдържа само 12 новели) и че въпреки
характерното за времето непрестанно заимстване на фабули сюжетите му са напълно оригинални.
Пак в противоречие с преобладаващите тенденции в новелите на Сервантес еротичният елемент е
слабо застъпен и изключително деликатно поднесен.
